Бора дори му благодари наум, което е повече, отколкото на глас.

“Както са прегърнати в отмала, Бора вече мисли какъв ли спомен ще отнесе от току…”

“След залеза на всяка обич,настъпва болка и тъга.След залеза на всяка вечеростав…”

“Необяснима тъга, тъкмо тоя вид настроение ми допада най-много - ни поверява Пое…”

“Вътре в лавината под фосфоресциращите звезди на снега всеки посвоему се стъписв…”