Бора дори му благодари наум, което е повече, отколкото на глас.

“Изведнъж присъствието му запълва нищото и го превръща във всичко.”

“Както са прегърнати в отмала, Бора вече мисли какъв ли спомен ще отнесе от току…”

“Без любов от днес нататък ще живея.Независима от телефон и случай.Няма да боли.…”

“Загиваме, спасени от най-голямата самота на земните същества — да умираш сам.”