Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.

“Едно тежко камъче лежеше в сърцето на Стояна. Понякога то натежаваше много. Сто…”

“— Седни… Седни тук, до мене. — Той седна, а ръката му остана в двете й ръце. Тя…”

“Народът в тъмна тъмнина. Ама ние сме в чужда държава... Това знайме ние за робс…”

“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”