Прекалено трезв народ сме или по-точно, живели в мъка от векове, ние не умеем да се радваме.

“Никога ли не случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори,…”

“— Седни… Седни тук, до мене. — Той седна, а ръката му остана в двете й ръце. Тя…”

“Човек не бива и не може да живее само за себе си.”

“А сега - сега тя бе влязла в него, тя беше в него, тази тяхна среща няма да свъ…”