‎Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.

“А сега - сега тя бе влязла в него, тя беше в него, тази тяхна среща няма да свъ…”

“Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе …”

“Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прого…”

“Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!”