Тя не го пуща. Тя го гали. Тя. Не със силата на опита. Със силата на дългото безлюбовие.

“Тя започва да съзира страха - не големия, грабващ до виене на свят страх от вис…”

“- В събота и неделя какво правиш?- Нося душата си на химчистка.- Как по-точно?-…”

“Къде отиват ненаписаните стихове, неродените образи?Въздухът е пълен със зароди…”

“Nessuna paurache mi calpestino.Calpestata, l'erbadiventa un sentiero.”