Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси.

“По опънатото бяло платно тя везеше сложни шарки и плетеници, строго симетрични …”

“— Седни… Седни тук, до мене. — Той седна, а ръката му остана в двете й ръце. Тя…”

“Никога ли не се случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не го…”

“А сега - сега тя бе влязла в него, тя беше в него, тази тяхна среща няма да свъ…”